Хижа "Козя Стена"

Изборът на местонахождението на хижата е свързан с наличието на вода в района. Някога на самото било е имало извор, който за жалост, като е започнала експлоатацията на каменната кариера в непосредствена близост до настоящата хижа с цел нейния строеж, водата се е изгубила надолу. Наблизо са били разположени множество мандри - Бобa мандра до връх Боба, на Хайдук чешма също е имало мандра.

В периода 1940-44г. е започнат строежа на старата хижа “Козя стена”, чиято леглова база е била не по-голяма от 40 места. Тази сграда реално в момента е вградена в настоящата, издигната през 80-те след пожар на покрива от 1982г. За построяването на триетажното здание са работили местни майстори, работници на заплати, както и множество доброволци. Един от най-колоритните образи е бил македонецът Янаки с неговия златен зъб - винаги блестящ при ослепителните му усмивки - собственик на 40 коня, който е изнасял нагоре с конете всичко необходимо, включително стълбищата на хижата и камъните от кариерата. Камъните са взимани от кариерата до хижата, транспортирани са на пръти, дялани са на място. Работниците са спали на билото в бараки от понеделник до събота, а всички съседни дерета са били населени заради строежа на сградата. Издигането й се дължи изцяло на силната човешка воля и на животинската тяга. Само веднъж военен хеликоптер се е приближил, за да спусне на хижата 8-цилиндровия агрегат - огромна машина, с помощта на която е била електрифицирана и отоплявана цялата хижа до промяната в политическия режим през 1989г.

Днес хижата представлява масивна триетажна сграда с капацитет 92 места. Водоснабдена е, електрифицирана със соларна система (има ток постоянно, контактите за зареждане са разположени само на първия етаж), отоплението е на печки с твърдо гориво. Разполага с туристическа столова.

Поради размерите си, конструкцията и разположението си през есенните, зимните и пролетните месеци хижата е доста студена, а през лятото водата трябва да се пести, защото днешният извор лесно пресъхва при горещини!

До хижата няма път, може да се стигне до нея само пеша.

picture
picture
picture

picture
picture
picture
picture

Резерват "Козя Стена"

„Козя стена” е най-младият и най-малкият резерват в парка, разположен в землището на с. Чифлик. Границата му се движи по северните склонове на връх Баба (1707,2 m) на запад до връх Ушите, от тук продължава по билната част и се снижава най-ниско при хижа Хайдушка песен, която остава извън северната му граница, за да достигне отново до 1670 m при връх Козя стена. Създаден е с цел опазване на застрашения от изчезване еделвайс (символ на резервата) и на вековните буково-елови гори.

Планината тук е много стръмна, скалите израстват отвесно от прекрасните зелени гори. Въпреки скромната си площ (904,3 хектара), „Козя стена” е съхранила в непристъпните си дебри находищата на множество изключително редки растения (над 40 вида, включени в Червената книга на България), измежду които са старопланинската теменуга, панчичевата пищялка, старопланинската лазаркиня, планинското секирче, кълбестият салеп, самодивското лале и др. Уникалните скални формации са дом на много грабливи птици - осояд, голям и малък ястреб, ветрушки, както и на преминаващите през резервата диви кози.

Информация: Национален парк „Централен Балкан”
http://visitcentralbalkan.net/

picture
picture

picture
picture
picture

Връх "Козя Стена"

Връх Козя стена (1670 м) завършва субалпийския, скалист, варовиков ансамбъл, разположен в най-западната част на Троянския дял на Стара планина. За популярността му говори фактът, че и резерватът и хижата, намираща се на около 1 час път западно от върха носят неговото име.

Върхът е увенчан със скална корона, спускаща се в страховит склеф на север. Гледан от юг, той не представлява впечатляващ геоложки феномен и нищо не подсказва какво се крие зад близкия скален ръб. Погледът от север, северозапад и североизток обаче, открива внушителна гледка към един почти стометров скален отвес, формиращ каменната грамада на върха. Още по-впечатляващ е погледът от върха надолу към стената и обширните букови гори под нея. От него се открива чудесна гледка на север към Предбалкана и на юг към върховете на Средна гора, а при ясно време и към Родопите и Рила.

За невнимателния любител този поглед може да е последен, защото скалният ръб започва внезапно и не е обезопасен. Все пак е монтиран парапет, който позволява изкачване до самия връх и на по-неподготвени туристи.

Маршрутът от хижа Ехо през хижа Козя стена до Беклемето, от който този връх е част, не се препоръчва през зимния период. Той може да се осъществи само със специална подготовка, техника и компетентен водач. На много места се образуват козирки и падат лавини.

Информация: Национален парк „Централен Балкан”
http://visitcentralbalkan.net/

picture
picture
picture

picture
picture
picture

Старопланинският еделвайс

(Leontopodium alpinum)

Еделвайсът е още познат под имената „балканска звезда” и „лъвско краче”. Възприет като символ на планинския туризъм в България, той е многогодишно тревисто растение, високо до 15 см, гъсто покрито с бели власинки. Цъфти от юни до август. Размножава се със семена. Цветовете са жълтеникавобели. Расте в пукнатините на варовити скали и по тревисти места върху варовита основа в субалпийската зона на Национален парк „Централен Балкан” и рядко слиза по-ниско.

В България еделвайсът може да бъде видян само в Стара планина и Пирин. Популацията на вида в резерват „Козя стена” е една от най-стабилните. Включен е в Червената книга на България в катетория "застрашен" и е защитен от Закона за Биологичното разнообразие, затова ако го срещнете, в никакъв случай не го късайте!

Информация: Национален парк „Централен Балкан”
http://visitcentralbalkan.net/

picture
picture

picture
picture
picture

Поддържан резерват "Чамджа"

Поддържан резерват “Чамджа” е с площ около 66,4 ха и е създаден, за да опази рядко естествено находище от черен бор в Стара планина. Намира се в землището на с. Христо Даново, община Карлово. Боровата гора в „Чамджа” е със средна възраст около 100 години и представлява европейски значим хабитат.

Освен значението си да запази черния бор, резерватът е и еталон за сравнение на естественото развитие на екосистемите в него и съседните територии, в които има антропогенна намеса, затова “Чамджа” е подходящо място за извършване на научни и познавателни дейности. От 2006 г. резерват "Чамджа" е под управлението на Парковата дирекция на „Централен Балкан”.

Информация: Национален парк „Централен Балкан”
http://visitcentralbalkan.net/

Паметниците в района

Паметникът “Арка на свободата” е разположен на връх Горалтепе (1595 m), който се намира на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода Троян-Кърнаре, известен още като “Беклемето”.

Той представлява масивна структура от бетон с височината 37 м, издигната по проект на архитекта Георги Стоилов и скулптура Величко Минеков. Посветен е на "руските и съветските освободители". На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути, партизани, както и руски и съветски войници. Те са били посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката.


Паметникът на летците се намира източно от връх Козя стена на мястото, където лятната и зимната пътека за върха се разделят, като се идва откъм прохода. Посветен е на двама руски войници, които се разбили със самолет в непосредствена близост при полет по време на Втората световна война.


Паметникът, посветен на Петко Дачев е разположен на 10-тина минути ход от хижа Козя стена по червената маркировка в източна посока. Той е посветен на големия планинар, спасител и водач Петко Дачев - един от първите хижари на Козя стена. На 12 март 1956г. при качване със ските от север, той бива съборен от лавина по един от склоновете на връх Кучето.

Днес освен паметника, разположен на премката западно от върха, паметта на Петко Дачев е почетена и от по-малък паметник, пресъздаващ ските му и поставен на почти на самия връх Кучето - на мястото, където се е намирал, когато лавината го е повлякла.


Паметникът над хижа Козя стена е построен от някогашен кмет на село Розино в памет на неговия син, който загива трагично на 8 март 1970г. точно над хижата. Животът на младия Генко Генков и на неговия приятел Георги Георгиев е отнет от „стръмния и горд Балкан”, както днес твърди плочата, от която при хубаво време се открива гледка на запад чак до вр. Баба, а на изток – до вр. Ботев.

picture
picture
picture

picture
picture
picture
picture
picture